Каримански: В държавата няма да постъпят около 2,4 млрд. лв.
Любомир Каримански, Facebook
Изпълнение на бюджета за 2023???
1. Ако използван логиката на държавното управление, че инфлацията съвсем напълно е привнесена от контрагентите в Европа, за какво тогава средноевропейските равнища на инфлация са с над 2% по-ниски от тези в България? Към края на ноември средногодишният ритъм на инфлацията за Европа е 2,4%, а за страната ни тя е 5,5%. Да не приказваме, че вноса на европейски първични материали и артикули в страната е намалял фрапантно, което значи, че инфлацията ни би трябвало да е даже по-ниска и от тази в средноевропейските страни. Изводът е, че има сериозен вътрешен фактор за поддържането ѝ.
2. Очакваните доходи, помощи и дарения, като дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година са към 35%, което като го съпоставим с 2022 година, където са били 38,6% от Брутният вътрешен продукт, значи, че тази година приходите са с 3,6% ПО-МАЛКО по отношение на повишаването на Брутният вътрешен продукт през 2023г. И това е по данни на Министерството на финансите (МФ). Съгласно Консолидираната фискална стратегия (КФП) на държавното управление за 2023 година в хазната трябваше да постъпят 69, 5 милиарда. лева – доходи, помощи и дарения, а се чака те да са в размер на 67,1 милиарда лева В страната няма да постъпят към 2,4 милиарда лева Правителството, в лицето на МФ, не е способно да извърши личната си бюджетна стратегия за плануваните доходи, помощи и дарения в КФП за 2023 година.
3. Постъпленията от Данък добавена стойност до края на ноември е към 88% по публични данни на МФ, т.е. до края на месец декември, с цел да се доближат, обявените от министъра на финансите, 99%, се чака страната да събере още 11% Данък добавена стойност. Данните са мощно притеснителни и се надявам, че няма операция върху тях.
4. Неданъчните доходи и постъпленията, в частта на помощите и даренията, се чака да са по-ниско по отношение на регистрираните за 2022 година с към 3,3 милиарда лв.., а по отношение на плануваното в бюджета за 2023 година с над 1,4 милиарда лева, т.е. тези пари няма да постъпят в хазната.
5. По данни на МФ към края на м. ноември 2023 година разноските са достигнали до 82,5% от плануваното в КФП и възлизат на 61 милиарда лева, а до края на 2023г., би трабвало да са изпълнени както планува МФ 97,9% или 72,5 милиарда лева Това значи, че би трябвало да са изхарчени над 11, 4 милиарда лева единствено за месец декември. Странно по какъв начин тъкмо се е случило това и защо? И това усилва недостига с над 4,4 милиарда лева
6. Най-големият буфер на държавното управление за реализиране на по-нисък бюджетен недостиг се съдържа в финансовите разноски, които към края на ноември месец дружно с чистия приръст на държавния запас възлизат на 5,2 милиарда лева от плануваните в КФП – 8,1 милиарда лева Или осъществяването на плануваното е в границите на 64%. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на МФ за интервала 2024-2026 е планувано финансовите разноски за 2023 година да доближат 95% от плануваното.
Това значи, че до края на декември държавното управление би трябвало да е похарчило над 30% финансови разноски или над 2,5 милиарда лева Ако тези средства не са вложени от страна на държавното управление, обикновено е те да повлияят на недостига и той да бъде понижен.
7. Практиката в края на годината да се откриват набирателни сметки и там да се трансферират средства, които касово ще бъдат разходвани в 2024 година е доста неприятна за бюджетния развой и е незаконосъобразна. Да не приказваме, че политиците от години „ събират средства “ в така наречен целеви и нецелеви преходни останки (в началото на 2023 година те бяха над 1,8 милиарда лева.), които в този момент умерено могат да бъдат показани, че са за спомагателни планове. Голяма част от тези планове даже не са стартирани. Именно това е в нарушаване на чл.119, ал.2 от Закона за обществените финанси.
8. Отпаднаха структурно-важни средства от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) в размер на 1, 134 милиарда лева, като едни от най- значимите за страната планове са изцяло отстранени или значително понижени. Например:
a. Напълно са отстранени средствата за „ Цифровизация в железопътния превоз и ERTMS “ – към 206 млн. лева.; „ Цифровизация за сложно ръководство, надзор и дейно потребление на водите “ – към 113 млн. лева.; „ Цифрова промяна на Български пощи и даване на сложни административни услуги “ – към 102 млн. лева.;
Възстановяване на основни за климата екосистеми в осъществяване на Стратегията на биологично многообразие на Европейски Съюз и задачите на Европейския зелен пакт – към 62,5 млн.лв.
b. Средствата за „ Модернизиране на болничните заведения “ бяха понижени с - 157 млн. лева
9. Около 4,4 милиарда лева държавни гаранции за задължения, които ще вземат държавните предприятия, само че няма да бъдат отразени в бюджета за 2024 година. Голяма част от тях са отвън обсега на бранш „ Държавно ръководство “, само че се управляват от страната. Ощетяването на капиталовите им стратегии за 2023 година ( планува се това да се случи и в 2024 и 2025 г.) със 100% събиране на дивидентите значи, че то е за сметка на увеличение на " квази дълга " на България. По този метод министърът на финансите си подсигурява планувания 3% бюджетен недостиг.
